Ivan Angelov

Премиера на „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година“ от член-кор. проф. Иван Ангелов

When:
12.11.2018 @ 18:00 – 19:30
2018-11-12T18:00:00+02:00
2018-11-12T19:30:00+02:00
Where:
БАН
ул. „15-ти ноември“ 1
1000, 1000 Център, София
България
Премиера на "Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година" от член-кор. проф. Иван Ангелов @ БАН | София | Област София | България

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година

Издателството „Захари Стоянов“ публикува моето ново изследване от 438 стр. „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година“. Тя е логично продължение на публикуваната от нас в 2003 г. Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година. В следващите редове представям в резюме.Стратегията до 2040 година.

 

  1. Икономически и социални цели на България:

 

Препоръчвам да си поставим няколко приоритета и 18 най-важни цели. Приоритетите могат да са:

  • Ограничаване на бедността и доходното разслоение;
  • Смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа;
  • Висококачествено здравеопазване и модерно образование;
  • Ускорено развитие на модерна индустрия и високотехнологични материални услуги;
  • Интеграция в по-ефикасен Европейски съюз;
  • Ограничаване на престъпността и корупцията.

 

Препоръчвам следните най-важни цели:

 

1.Ускорено повишаване на БВП на човек от населението.

 

Фиг. 1. Растеж на БВП на човек от населението

Препоръчвам сценарий Е – 75-80% от средното равнище в ЕС към 2050 г.

 

  1. Да се постигне по-висока заетост на работната сила.
  2. Да се постигат по-високи доходи и потребление. Сега сме последни в ЕС с около 25-30%. В 2040 г. трябва да се стремим към 65-70%.
  3. Да се постигне по-справедливо разпределение на доходите. Ограничаване растежа на доходната поляризация (виж фиг. 2.).

 

Фиг. 2. Динамика на БВП и на работната заплата в България

Пояснение: горната крива показва растежа на БВП в съпоставими цени, а долната – на средната работна заплата. Ножицата между тях се разтваря във вреда на доходите.

 

  1. Да се направят радикални подобрения в структурата на икономиката: модерна индустрия, земеделие, материални услуги. За целта да се форсира инвестиционната активност.
  2. Да се създаде съвременна енергийна база на икономиката, основана на ядрени и нови източници на енергия. Ускорено енергоикономично развитие.
  3. Да се създаде съвременна комплексна инфраструктура.
  4. Да се осигури всеобщ достъп до качествено здравеопазване. Работата на болниците да се оценява по лечебната им дейност, а не по финансовите им баланси.
  5. Да се осигури по-високо качество на образованието и квалификацията. Ликвидация на неграмотността. Повишение на дигиталната грамотност.
  6. Да се смекчи демографската криза. Да се предотврати надвисналата ни демографска катастрофа (виж фиг.3.)

 

            Фиг. 3. Население на България от 1900 до 2100 година

Пояснение: Данните от 1900 до 2001 г. са от съответните преброявания на населението, за 2016 г. – по оперативни данни на НСИ, а за 2050-2100 г. – осреднени прогнози на Икономическия и Социален съвет на ООН и на други институции.

 

  1. Да се ограничи демографското ограбване чрез изтичане на мозъци и на генетичен потенциал от България.
  2. Социално приобщаване. Да се подобри социалната защита на най-нуждаещите се. Да се защитават по-ефикасно правата на потребителите.
  3. Да се подобри регионалното развитие и местното самоуправление.
  4. Да се опазва по-добре околната среда.
  5. Да се постигне по-равноправна интеграция в ЕС. Засега резултатите от членството ни в ЕС са противоречиви. България няма алтернатива на Европейския съюз.

 

  1. Да се създават икономически и други условия за ограничаване на емиграцията от България и на имиграцията от други страни към България.
  2. Да се подобрява националната, битовата и личната сигурност.
  3. 1 Да се ограничава престъпността и корупцията.

 

  1. Икономически и социални политики за постигане на посочените цели:

 

Препоръчвам политики в 32 направления. Ето някои от тях:

 

1.Политика на ускорен догонващ растеж на БВП: 8-9% средногодишно през следващите десет години; 7-8% през второто десетилетие; 6-7% през третото десетилетие. Със сегашните 3,0-3,5% продължаваме да изоставаме от средното равнище в ЕС по БВП на човек от населението.

 

  1. Завръщане на държавата в управлението на икономиката – като регулатор и като собственик-оператор. Придържане към принципа „и пазар, и държава“, а не към конфронтационния подход „или пазар, или държава“. Държавата и пазарът трябва да се допълват, а не да се противопоставят. Няма на света държава, където всичко се решава от пазара.

 

  1. Двигател на догонващото развитие е конкуренцията, а не доминиращата частна или държавна собственост, особено при авторитарно управление. Частната собственост се дискредитира с поведението си през последните 30 години в България, в Източна Европа и в страните от бившия Съветски съюз. Тя се оказа по-разточителна, икономически и социално по-нерационална за обществото и отделните граждани, в сравнение с публичната собственост.

Постиганото качество на живота на хората определя коя собственост е по-добра, а не чиновниците в кабинетите или учените – теоретици. С разделянето на собствеността от управлението с управленската революция през първата половина на миналия век отпадна движещата сила на частната собственост в стопанската дейност. Такава има сега само в малките семейни и други фирми. Но не те са гръбнакът на икономическото и технологичното развитие. Корпорациите, които определят икономическото и технологичното развитие на големите държави и на света, не са класически частни обединения, а динамични, комплексни обществени формации.

Най-важните стопански и други решения в корпорациите се вземат в бордовете от висшите управленци, които не винаги дори са акционери. Стотиците хиляди или милиони акционери в големите корпорации, разпръснати по целия свят, непознаващи се взимно и без връзки помежду си, не знаят в кои предприятия на корпорацията са вложени техните пари, за да назначават директорите им и да влияят върху тяхното управление. А и те ежедневно, дори ежечасно менят разположението си на динамичните капиталови пазари.

Частната и публичната собственост промениха изцяло социално-икономическата си физиономия и управленски функции в съвременния свят. Българската държава обаче не държи сметка за това. Член 17. алинея (2) на Конституцията гласи: „собствеността е частна и публична“, а алинея (3) продължава „частната собственост е неприкосновена“. За публичната собственост няма такава гаранция. Така беше създадена конституционна основа за гигантското разграбване на публичната собственост чрез престъпната приватизация и концесиониране през последните 29 години. Извършено беше огромно предизвикателство спрямо няколко поколения българи, създали това национално богатство. Не е вярно, че частната собственост е винаги ефикасна, а държавната – винаги неефикасна!

Наложително е да се възстанови кооперативната и общинската собственост, а също и собствеността на трудовите колективи, с произтичащите от това права и отговорности. Те да бъдат равнопоставени пред закона с другите форми на собственост.

 

  1. Нужна е балансирана държавна политика към труда и капитала. Те трябва да са равноправни пред закона и да се конкурират лоялно под икономическото слънце. Конфронтацията между тях е вредна за обществото, а и за самите тях. Системното нарушаване от Правителството на балансираната политика, чрез непрекъснати реверанси пред крупния капитал, създава напрежение между работодатели и наемен труд. Когато това продължава дълго, както е у нас през последните десетилетия, то прераства в конфликти с непредвидими последствия. България е изправена пред такива предизвикателства през близките години, ако властите не пристъпят към по-уравновесена политика към труда и капитала.

Трябва да се провежда гъвкава държавна политика, основана на съчетаването на финансовата и социалната стабилност. Финансовата стабилност на държавата е много важна и трябва да се спазва, но социалната стабилност е също толкова важна. Всички социални групи са заинтересовани от едновременна финансова и социална стабилност. Двата вида стабилност са взаимно зависими. Държавните институции трябва да работят за социален мир, а не за социална конфронтация. Държавата трябва да е обективен арбитър за постигане на справедливи социални компромиси между труда и капитала. Силовото налагане на интереси между тях е непродуктивно. То води неизбежно до социални конфликти.

 

  1. Необходима е много по-активна инвестиционна политика. През последните 29 години беше допуснато рязко намаление на нормата на вътрешно натрупване в БВП и спад на инвестициите в България. Те стагнират, дори намаляват през последните години. Ресурсите на България се изсмукват масово от местните олигарси за екзотични екстравагантни проекти у нас и в чужбина, а също и от чуждестранните инвеститори, които фалшифицират финансовите си баланси и пренасят печалбите си в чужбина, за да не плащат данъци у нас. Същата е картината и по общия размер на инвестициите. Бруто капиталообразуването за основен производствен капитал у нас е най-ниското в ЕС – три пъти по-ниско от средното в ЕС.

При продължителна ниска инвестиционна активност не може да се очаква траен растеж на БВП повече от 1-2%, благодарение на вътрешното потребление. Малкият обем на инвестициите през последните години също показва, че не може да се очаква обрат към по-висок растеж през следващите десетина години. Опитът на най-бързо растящите икономики в света показва, че за продължителни периоди от 15-20 и повече години инвестициите, а заедно с тях и паричната маса трябва да нараства 2,5-3,0 пъти по-бързо от прираста на БВП. Чрез политика за трайно висока инвестиционна активност се създава материална основа за догонващ растеж.

Държавата трябва да играе важна роля за повишение на иинвестиционната активност не само като регулатор, но и като пряк участник в инвестиционния процес, с изграждането на големи държавни или държавно-частни предприятия. За целта следва да се създадат целеви държавни или държавно-частни инвестиционни фондове за индустрията, земеделието, инфраструктурата, регионалното развитие, опазването на околната среда.

Полезно е да се привличат авторитетни чуждестранни инвеститори, но и да се упражнява строг контрол върху тяхната дейност и за спазване на нашите закони. Засега такъв контрол няма, нарушенията са масови и голяма част от нашите контролни органи си затварят очите пред тях.

  1. Необходима е държавна концепция за ускорено развитие на индустрията, чието изпълнение да започне от 2019 г. До 2040 г. и в следващите години индустрията да се развива с изпреварващи темпове – около 10-11% (над заложените общи за икономиката 7,0-7,5%). Ускореното развитие на индустрията да се гарантира с активно участие на държавата и на държавно-частното начало. Държавата да участва не само като регулатор, но и като оператор със собствени индустриални проекти.

За финансиране ускореното развитие на модерна индустрия да се създаде Държавен фонд за индустриални инвестиции с първоначален капитал от 2,0 млрд. лева, който да расте през следващите години и ако е нужно да прерастне в държавно-частен. Фондът да предоставя ресурси на конкурсна основа под формата на изгодни кредити, главно от Българската банка за развитие. Да се възроди модерната високотехнологична индустрия. Да се повиши делът на индустрията в секторната структура на икономиката, за сметка на нематериалните посреднически и други услуги.

 

  1. Нужна е съвременна аграрна политика. Българското земеделие е в окаяно състояние. Около 100 лица сега получават 70% от европейските субсидии на единица площ обработваема земя. Над 75% от тези пари са концентрирани в зърнопроизводството. През 2019 г. да се приеме национална програма за бързо съживяване на земеделието, с фокус върху производството на плодове и зеленчуци, на лозарството, на екологично чисти хранителни продукти и на животновъдството, при ограничаване дела на зърното. През 2019 г. да се създаде Целеви държавен инвестиционен фонд за земеделие с първоначален капитал от 1,0 млрд. лева. Фондът може да прерастне в държавно-частен и да се увеличи по обем. Ресурсите да се предоставят като кредити от Българската банка за развитие с преференциални условия.

Към 2023-2025 г. България да се превърне в нетен износител на  хранителни земеделски продукти, с висок дял на екологично чистите. Да се насърчава създаването на държавни и кооперативни изкупвателни фирми на самите производители на земеделски продукти, които да довеждат продукцията до тържищата. В структурата на крайната продажна цена на дребно производителите да получават поне 50-60%, за разлика от настоящите 10-15%, които нямат нищо общо с пазарното стопанство. Този символичен дял е само израз на жестоката експлоатация на земеделските производители, с мълчаливото съгласие на държавните институции уж в името на пазарните принципи. При нужда могат да се въвеждат минимални изкупни цени за някои продукти.

Да се ускори възстановяването и модернизацията с държавни средства на разграбените магистрални напоителни и отводнителнии системи, на язовири за напоителни цели, а също и на системите за защита от градушки, които трябва да се разширят и да останат държавни.

 

  1. Нужна е радикална нова политика по здравеопазването. Нашето здравеопазване е в дълбока системна криза, която не може да бъде разрешена с половинчати мерки. Здравеопазването трябва да се превърне в приоритет над приоритетите в България на дело, а не декларативно, както е до сега. Публичните разходи за здравеопазване в ЕС са около 7,2% от БВП, а у нас около 4,0%. Ако наистина желаем радикални промени, до към 2025-26 г. нашите публични разходи за здравеопазване трябва да достигнат 5,5-6,0%, а към 2030 г. да се изравнят със средните в ЕС и да продължат така до 2040 и годините след това. Това означава бързо и съществено повишение на финансирането през следващите години. Рязко трябва да се увеличи делът на разходите на НЗОК за финансиране на зъболечението. Необходима е ускорена покупка на модерна диагностична и друга медицинска апаратура за болнична и предболнична помощ. Наложително е съществено и бързо повишение на заплатите на медиците. Минималната заплата на лекарите към 2020 г. следва да бъде поне около 1500 лева. Наред с всичко друго, това ще ограничи изтичането на наш медицински персонал към чужбина.

Болниците трябва да престанат да се третират като търговски дружества. Работата им да се оценява по лечебната дейност, а не по финансовите им баланси. Да се ликвидира спекулативното срастване и обрастване на големите държавни и общински болници с частни. При което държавните извършват по-сложните и по-ниско доходни медицински дейности, а частните – по-леките и по-високо доходните. Да се намери подходяща система за договаряне и доставка на лекарства, която да отговаря на действителните им цени и на ограничените потребности на България от лекарства. Да се държи сметка за ниските доходи на гражданите у нас и да се ограничат до минимум злоупотребите в тази дейност. Договарянето по видове лекарства да се централизира в Министерството на здравеопазването, както беше преди години.

В българското общество е налице убеждение за необходимостта от бърза и радикална реформа в здравеопазването. Въпреки това такава реформа не се прави, а почти всяка година се сменят министрите, особено тези с по-радикални намерения за реформи. Очевидно има могъщи сили в здравеопазването и в свързани с него дейности, които са против промените. Главната причина за липсата на радикални промени е липсата на политическа воля във върховете на държавното управление.

  1. Нужна е нова политика по образованието. През последните 15-20 години упорито се внушава, че образованието е национален приоритет на България. Това са само общи декларации, зад които няма сериозни намерения за действия. По данни на Евростат държавните разходи за образование и наука в България и Румъния са най-ниските в ЕС. Нужни са спешни мерки за подобряване качеството на образованието, което напоследък се влошава опасно.

Необходима е ориентация към всеобщо безплатно образование във всички степени на обучението. Бързо възстановяване на техническото средно образование. Да се възстанови принципът – един учебник за всеки предмет. Нужно е практическо прилагане на принципа за обучение през целия живот. Незабавно да се увеличи приемът на студенти за бъдещи учители, за смекчаване на задаващия се остър дефицит след 10-15 години. Да се повиши престижността и заплащането на учителската професия. Да се ограничи нарастването на неграмотността, особено всред циганското население и осигуряване на всеобща грамотност.

Трябва да се осъзнае безспорната истина, че без високо образование и квалификация няма висок растеж. Това е потвърдено категорично от световната практика през последните 100-150 години. Нараства важността на дигиталната грамотност. Всичко това може да се постигне само при нарастваща роля на държавата в образованието и науката.

 

  1. Необходими са форсирани мащабни икономически и други мерки за смекчване на демографската криза. Нужно е повишение на раждаемостта, намаление на смъртността, увеличаване продължителността на живота, подобряване възрастовата структура на населението ограничаване на емиграцията,. Сериозна демографска ситуация има и в някои развити европейски страни. Тя се дължи на много причини, в това число и неикономически.

Българската демографска криза се дължи главно на икономически причини. Масовото българско семейство сега е с едно дете. Казано още по-точно – с 1,5 деца. Преобладаващата част от тях биха си родили по две деца, ако не ги потискаше бедността в най-широк план. Усилията на държавата трябва да се насочат към икономическо подпомагане на младите семейства – спешно и в големи мащаби. Това може да се направи чрез: предоставяне на еднократна помощ от 3000 лв. при раждане на първо дете, на 5000 лв – за второ дете, на 10000 лв. за трето дете и по 500 лв. за всяко следвщо. Да се предоставя еднократна помощ от 400-500 лв. в началото на всяка учебна година в рамките на основното образование, за набавяне на необходимите пособия. Подпомагане на младите семейства за придобиване на първо жилище.

Да се осигурят по-високи възнаграждения за майчинство, за детски добавки, за стипендии във всички степени на образованието, за студентски и други  общежития. Да се правят облекчения за бременните жени и майките. Безплатна медицинска помощ за децата и възрастните хора. Да се увеличи съществено бюджетът на Здравната каса за зъболечение. Да се повиши реембурсирането (компенсирането) за лекарствата от Здравната каса. Облагането с ДДС на лекарствата, на учебните помагала и на всички детски стоки да се намали на 5%.

Етническите измерения на демографската криза в България са още по-тревожни. Най-остра е тя в българската етническа група и изобщо липсва в циганската. Докато за българската група естественият прираст е силно отрицателен, в циганската е положителен и двуцифрен. Нужно е много активно държавно икономическо стимулиране по всички аспекти на демографската криза. Това е най-голямата опасност над България през настоящото столетие. Реална е опасността към 2100 г. да се върнем 200 години назад по броя на населението (виж фиг. 3).

Стратегическа цел на България през следващите две-три десетилетия трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението и влошаване на качествената му структура с оглед относително стабилизиране към 2060-2070 година. Нормален размер на бъдещото българско семейство трябва да бъде около 2,3-2,5 деца (при необходим минимум за просто възпроизводство 2,1 деца), с близка до нулата неграмотност.

Изпълнението на горните препоръки ще е много трудно. Но то е много важно, защото България постепенно се топи, оплетена в мрежата на престъпността и корупцията и замаяна от всеобща апатия, плъзгаща се към демографската катастрофа. Няма цена която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения.

Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната, ако се събудим навреме от летаргичния си сън!

 

  1. Ограничаване на демографското ограбване чрез изтичане на мозъци и на генетичен потенциал. Последствията са опустошителни за България и другите бедни страни. През 1950 г. у нас са родени 182 хил деца, а през 2017 г.- само 64 хил. Това се дължи на намаление на живородените деца от една жена в детеродна възраст, а също и от намаление на броя на младите жени в такава възраст, поради емиграцията на голяма част от тях. Тенденцията продължава да е силно тревожна. От България и другите бедни страни се отнемат много повече ресурси, отколкото им се дават от богатите държави чрез официалните трансфери.

Има различни оценки на изследователи за количествено измерване на това демографско ограбване на бедните страни. То облагодетелства богатите с много стотици милиарди долари.

Ръководителите на богатите държави настояват за правото на хората да избират местоживеенето си, когато висококвалифицирани специалисти от бедните страни отиват да живеят и работят у тях. За него обаче бързо се забравя, когато други човешки същества, лишени по една или друга причина от образование и висока квалификация, желаят да се преселят в богатите страни. Следователно, тук не се проявява някаква върховна грижа за човека и неговия свободен избор на местоживеене, а доминират интересите на богатите държави. Демографското ограбване се очертава като най-мащабния, най-деструктивния и може би – най-циничен метод за експлоатация на бедните страни през следващите години и десетилетия. Това е безшумно постепенно физиологично и интелектуално обезкръвяване на бедните страни и фактическо осъждане на тези страни и техните народи на още по-бавно развитие и на продължаваща още по-дълго бедност.

 

  1. Нужна е нова политика по доходите. Радикално повишение на доходите е възможно само чрез ускорен икономически растеж, но за това са нужни огромни предварителни инвестиции и много време. Бързи, но по-скромни резултати са възможни чрез по-справедливо разпределение на новата стойност между печалби и заплати, т.е. намаление на нормата на експлоатация. А също и чрез по-високо данъчно облагане на големите доходи.

По принцип е нужно съразмерно повишение на производителността и на доходите, но докато натрупаната от години несправедливост чрез потискане на доходите не бъде преодоляна или поне смекчена, през следващите години е необходимо изпреварващо нарастване на доходите пред производителността. С други думи, това означава даване на трудовите хора недодаденото през миналите 25-30 години. Както вече подчертах по-горе, финансовата и социалната стабилност са еднакво необходими. Едната не може без другата.

В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост. Тази липса става все по-крещяща. У нас се провежда масово недофинансиране на повечето публични дейности. Все още нямаме масово умиращи от глад хора по улиците, както е в някои африкански и азиатски страни, но има масово недохранване и в резултат на това – масово намаление на раждаемостта и на населението, масово заболяване от най-тежки болести, масова емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, търсещи препитание в чужбина, масова ниска продължителност на живота, масово преждевременно и безшумно напускане на този свят.

Затова главна краткосрочна цел на икономическата политика на всяко българско правителство трябва да бъде начало на скромно подобрение в живота на хората, чрез политиката на разпределение и преразпределение, което да се почувства през 2019-2020 година. Макар и още слабо, то трябва да става все по-осезателно през следващите години и да се почувства по-осезателно към 2030 година.

 

  1. Необходима е нова европейска данъчна политика. Трябва да се започне с промяна в основната концепция на данъчната ни система, без да се налага да откриваме нови светове. Това може да стане чрез ориентация към европейския данъчен модел.

Предизвикателство, дори социална провокация спрямо собствения народ е в България – най-бедната страна в ЕС, да се натоварват бедните и средните слоеве, наред с богатите с 52,4% косвени данъци от общите приходи на бюджета, докато средното в ЕС е 35,0%. Този дял у нас трябва да се намали и постепенно да се приближава към европейското равнище.

Трябва да се започне с постепенно умерено повишение на преките данъци: данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък. Налага се отказ от „плоските“ данъци и въвеждане на умерено прогресивно облагане, с необлагаем минимум. Трябва да се въведе семейният принцип на облагане.

Данъкът върху доходите на физическите лица да се промени с въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата, примерно 560 лв. Месечният доход до към 2500 лв. да се облага, както до сега – с 10%; от 2501 до 4000 лв. с 15% само за този доходен етаж; от 4001 до 6000 лв с 20% – пак само за този доходен етаж; над 6001 лв с 25% – само за дохода над 6000 лв. Въпреки това данъкът остава далеч по-нисък от европейския.  Максималните данъчни ставки в ЕС достигат до 55-57%.

Данъкът върху печалбата също трябва да се промени. Фирмите с най-ниски печалби (предимно семейни) не трябва да се облагат. Фирмите със средни по размер печалби да се облагат, както до сега, с 10%. Фирмите с големи печалби да се облагат с 15%, а тези с най-големи печалби с 20% за съответния данъчен етаж. Конкретните данъчни етажи подлежат на определяне от Министерството на финансите и утвърждаване от Народното събрание. Максималните данъчни ставки върху печалбата в ЕС са около 35%.

Препоръчвам също реинвестираната печалба на фирмите да не се облага през следващите 10 години. За доставяните производствени машини и съоръжения през следващите 10 години да се разрешава на фирмите да прилагат ускорена амортизация. Това ще ги стимулира да инвестират повече, да обновяват по-бързо производствения си капитал и да плащат данък върху остатъчната си печалба дори под 10%.

Предлагам също повишаване на данъка върху дивидентите до равнището на данъка върху доходите. Нищо не оправдава настоящото му равнище от 5%.

Трябва да се премине към диференциран ДДС с по-ниски (до 5%) проценти за лекарствата и за детските стоки и учебни помагала, и по-висок данък (до 27%) за луксозните стоки.

Имотните данъци и данъците върху големите наследства трябва да се повишат до равнището на западноевропейските.

Така ще се осъществи общо преместване на данъчното бреме от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в Западна Европа.

Още сега трябва да се приеме ориентация към децентрализация на данъчната система. Общините следва да определят по-голям брой данъци. Да се въведат трайни отчисления от преките данъци за общинските бюджети, а не да се правят ежегодни промени.

За следващите 20 години са възможни два варианта. Първо и по-вероятно е данъчните системи на страните от еврозоната да се унифицират до към 2025-2026 г. Най-вероятно е това да стане на основата на сегашните или близки до тях равнища на данъците в западноевропейските страни. За България това ще означава рязко, по-рязко от предлаганото тук от мен, и по-скорошно повишение на данъците. Ние обаче едва ли ще бъдем приети в еврозоната. Второ, по-малко вероятно е данъчната система да се решава от страните членки, под най-общо наблюдение и контрол от Брюксел Това може да бъде разрешено за страните, които останат извън еврозоната и дори попаднат в периферната трета зона на бъдещия Европейски съю, където очаквам да бъдем и ние.

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономичиски по-ефективна и по-европейска.

 

  1. Отваряне на „досиетата на прехода“: Налага се ревизия на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни сделки, а също и проверка за произхода на богатството на 500-600 до 1000 български олигарси. Принципът за давността не трябва да важи за престъпленията в приватизацията и концесиите. Нима при престъпната приватизация е спазван някакъв закон или морални принципи! На приватизационната бруталност в миналото трябва да се отговори с държавна бруталност сега! Обществото чака решителни, макар и закъснели ответни действия срещу престъпната приватизация и концесии от властите. Ако не бъдат предприети подобни действия са възможни непредвидими последствия в обществото, като се има предвид, че около 70-75% от населението ни живее в бедност или риск от бедност, а 3-5% – в охолство. Подобно е положението и в други източноевропейски страни. Престъпленията не трябва да останат ненаказани! Защото ненаказаните престъпления са покана за нови престъпления! Нашият измъчен народ настоява за действия.

 

  1. Нужен ли е внос на работна сила от трети страни: Известни са причините, последствията и мащабите на такова решение на правителството. Една от главните причини за това е продължителното поддържане на ниски доходи у нас, което принуди хиляди наши високо и средно квалифицирани специалисти и работници да емигрират в чужбина. За това допринесе и разрушаването преди 20-25 години на цялата система на средното специализирано образование – техникумите и сходните с тях училища и почти пълния блокаж в подготовката на средни изпълнителски кадри у нас през последните 20-25 години..

Решението на проблема с появилия се изкуствен „дефицит“ на работна ръка в бедна страна като България, е в ускореното повишение на заплатите; във бързото възстановяване на средното техническо образование; във възстановяването на осъвременени трудови войски; привличане на кандидати от компактни български общности в чужбина. Недопустимо е да се прогонват нашите хора в чужбина чрез поддържане на ниски доходи от много години и да се внася работна сила със съмнителни качества от трети страни. А такъв внос на чужденци, освен че е труден, може да има и сериозни негативни последствия. Особено при внос на работници от африкански и азиатски страни.

 

  1. Нормализиране на икономическите отношения с Русия, Украйна и другите страни от ОНД. В центъра на тези отношения са връзките ни с Русия. Икономическите отношения на България с Русия са силно ограничени. Износът ни през 2012 г. беше 562,5 млн. евро, а през 2016 г. 391,3 млн. евро. Причините за драматичния спад през последните 30 години са известни. А през последните години действат многобройни икономически санкции срещу Русия.

Упадък в икономическите ни отношения има и с Украйна, макар че там няма санкции. Износът ни за Украйна през 2012 г. беше 244,9 млн. евро, а през 2016 г. 142,4 млн. евро. Общият ни износ към страните от ОНД през 2012 г. беше 1987,8 млн. лв., а през 2015 г. 1516,8 млн. лв.

Преобладаващата част от търговията ни с този регион е с Русия. Там са и големите възможности за разширение на търговско-икономическите, енергийните, инвестиционните, научно-техническите, образователните, туристическите, културните и други отношения .

Предлагам да се възобнови строителството на АЕЦ Белене с използване на вече доставените съоръжения. Да се създадат условия за изграждането й като съвместен руско-български проект.

След пропуснатия златен шанс с „Южен поток” да се проучат възможностите за изграждане на отклонение от газопровода „Турски поток”, през България към Сърбия и други страни на запад от нас.

Като продължение на опита ни от преди 30 години, да се направят постъпки за поемане изграждането на обекти в Русия от български строителни фирми, с което ще се осигури работа за десятки хиляди българи при подходящи условия.   Сега това се прави от голям брой турски строители.

Ако има интереси от руска страна, да се подпомогне разширяването на материалната база за постоянно приемане на повече руски туристи на почивка в България. Сега от там идват около 550 хил. туристи годишно.

Ако има интереси от руска страна да се стимулира създаването на съвместни земеделски стопанства у нас за производство на плодове, зеленчуци, грозде, екологично чисти и други земеделски продукти за целеви износ в Русия в прясно и преработено състояние. Нашите природно-климатични условия, особено в Южна и Югозападна България, предлагат голям потенциал за такова сътрудничество.

Да се проучат възможностите за по-активно сътрудничество между БАН и Руската Академия на Науките, между наши и руски университети, за повече  български стипендианти, обучавани в Русия и т.н.

Ако има интерес от двете страни да се възстанови ферибоотната връзка между Варна и съответно руско пристанише на Черно и Азовско море.

Изброените и други начинания ще доведат до създаването на десетки хиляди нови работни места и нови доходи за български граждани. Нетните изгоди от възобновяването на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество  между двете страни ще се измерват през първите години със стотици милиони лева, а през следващите – с милиарди лева годишно.

  1. Интеграцията на България в ЕС: Резултатите от нашата 11-годишна интеграция в ЕС са противоречиви. Имаме редица придобивки, но понесохме и продължаваме да понасяме големи загуби. Само годишният ни членски внос е около 1,25 млрд. лева.

В ЕС няма ясна концепция за бъдещето: развитие като Федерация или Конфедерация. Някои западноевропейски правителства са за заличаване на многовековната национална идентичност на страните членки и създаване на монолитни Европейски съединени щати. Това не трябва да се допуска. Европа има вековни национални традиции и е силна с националните си различия. Заличаването на тези различия би означавало край на Европа. ЕС трябва да се превърне в доброволен съюз на самостоятелни европейски държави с обща политика по най-важните принципи, при запазване на големи управленски правомощия на националните институции: парламенти, правителства, съд, сигурност, отбрана, национални решения в областта на икономическата и социалната политика

 

  1. Ограничаване на миграцията от Африка и Азия към България и Европа. Главните причини за миграцията са: оскотяващата бедност в Африка и Азия; външните въоръжени интервенции в тези държави, под фалшивия лозунг за тяхното демократизиране; разпалваните безредици в тези страни под външно влияние. Известна е гигантската антиарабска акция преди няколко години под лозунга за „Арабската пролет“. Миграционния пожар обаче трябва да гасят тези, които го запалиха – правителствата на САЩ и техните европейски съюзници. Имигрантите да бъдат приютявани от правителствата на европейските страни, които ги поканиха. Имиграцията от Африка и Азия трябва да бъде ограничена.

Миграционната политика на ЕС е погрешна. Занимават се с последствията, а не с причините. А главната причина, както посочих по-горе, е оскотяващата бедност на стотици милиони хора в Африка и Азия. Квотният принцип за разпределение на мигрантите по страни не е подходящ. Отговорността на страните членки на ЕС за предизвикване на миграционната криза не се измерва с квоти. Дъблинското споразумение също не е подходящо и трябва да бъде тотално ревизирано.

Да не се допускат икономически мигранти в България. Ние сме бедна транзитна държава. Присъствието на имигранти у нас е ограничено, не поради ефикасните защитни мерки от нашите власти, а защото не сме привлекателни за тях с бедността си. Това е един от малкото случаи в съвременната ни история, когато бедността ни се оказа полезна.

 

30 октомври 2018 г.